Отворено писмо до председателя на една малка партия, нарекла себе си „Възраждане“
" В един разстрелван от вашите кумири през днешния ден свят на демокрацията и справедливостта, бих желала да ви видя по какъв начин обяснявате на околните на украинците, които умират всяка минута върху личната си земя, безумната си мотивация да крещите по този начин. Бих желала да ви видя очи в очи и с съветските майки, които към този момент получават синовете си в оловни ковчези… За Бога, спрете да крещите, господине! Замълчете. А в случай че нямате човешкия инстинкт и първичната мъдрост да го сторите, говорете безшумно ".
С тези думи сценаристът и режисьор Иглика Трифонова (автор на филми като " Писмо до Америка ", " Прокурорът, бранителят, бащата и неговият наследник " и др.) се обръща към Костадин Костадинов в отворено писмо до " ръководителя на една дребна партия, нарекла себе си „ Възраждане “.
Поводът за думите на Трифонова са изказванията на Костадинов от трибуната на Народното събрание на 1 март, когато той атакува държавното управление за това, че " предало ползите " на България с евакуацията на генералното консулство от Одеса, където нямало въоръжени дейности, и разгласи страната за " васал ".
Още тогава министър председателят Кирил Петков го попита: " Като сте подобен мъж, не сте в Одеса да водите автобусите и да спасявате българите, а се упражнявате в реторика? ".
Публикуваме цялото писмо на Иглика Трифонова:
" Господине, Костадинов,
Бездарните спектакли, които устройвате от трибуната на националното заседание, възмущават хиляди, хиляди българи, вярвайте. През последните години се нагледахме и наслушахме на водачи на партии, влезнали на косъм в Народното събрание, държащи се невъзпитано, неприемливо, брутално и предлагащи вместо хрумвания, някакви кавги и не напълно довършени мисли. Но, би трябвало да признаем, вие блестите сред тях с особена бляскавост.
Престанете да крещите, господине! Банално прочут факт е, че мъжете не крещят. Правят го хора, които мощно желаят да бъдат забележими, а нямат различен метод да го реализиран. Вибрациите от личните ви викове явно ви пречат да се концентрирайте и съобщавате неща, взаимно изключващи се и неразбираеми. Отваряте повече фрази, в сравнение с сте в положение да пандизите.
Твърдите, че в Одеса е безвредно, и като че ли съжалявате, че това е по този начин и в това време, със самочувствието на голям политически фактор, търсите отговорност от другите защо не спасяват повече хора.
Наистина господине, за какво не го извършите самичък?
Не хабете силата на държавното управление да се занимава с вас. Хората имат същински съществени задания сега. Въпреки неконтролируемия ви възторг, остава неразбираемо коя е вашата майка и вашия отец /?!!/, какъв брой майки и отци имате и коя е вашата татковина? Имам плаха вяра, че вие си знаете. Но това сега няма никакво значение. Едва ли някой логичен човек би се занимавал с вас до 24 февруари, само че СЕГА Е ДРУГО.
Прозрачно ясно е какво правите сега. Набирате бъдещи гласоподаватели, без значение какви и без значение на каква цена. Това, че го вършиме по време на война, няма хуманно опрощение. Това е политическо мародерство.
Сега хора като вас зареждат с гориво страстите на френетичните русофили, които за голямо, историческо страдание не се интересуват от обстоятелствата, от смисъла, а се движат на крилете на някаква стихийна екзалтираност и се усещат като хора с две майки, с две родини и част от някаква богоизбрана славянска общественост, каквото и да значи това.
Питам се какво си мислят тези русофили в този момент? В тяхната теория допустимо ли славянин да атакува и убива славянин? Явно, да.
Крясъците на хора като вас, господине, могат да бъдат представени и употребявани от пропагандната машина на Путин, която е не по малко токсична от нуклеарните му ракети. Знаете това, нали? В последна сметка, хора като вас, вършат Путин вероятен. Вие сте един печален и безнадежден образец за БАНАЛНОСТТА НА ЗЛОТО, както Хана Аренд го е нарекла в забележителната си книга „ Айхман в Йерусалим “. Едва ли ще я прочетете.
В един, разстрелван от вашите кумири през днешния ден, свят на демокрацията и справедливостта, бих желала да ви видя по какъв начин обяснявате на околните на украинците, които умират всяка минута върху личната си земя, безумната си мотивация да крещите по този начин.
Бих желала да ви видя очи в очи и с съветските майки, които към този момент получават синовете си в оловни ковчези… За Бога, спрете да крещите, господине! Замълчете. А в случай че нямате човешкия инстинкт и първичната мъдрост да го сторите, говорете безшумно ".
С тези думи сценаристът и режисьор Иглика Трифонова (автор на филми като " Писмо до Америка ", " Прокурорът, бранителят, бащата и неговият наследник " и др.) се обръща към Костадин Костадинов в отворено писмо до " ръководителя на една дребна партия, нарекла себе си „ Възраждане “.
Поводът за думите на Трифонова са изказванията на Костадинов от трибуната на Народното събрание на 1 март, когато той атакува държавното управление за това, че " предало ползите " на България с евакуацията на генералното консулство от Одеса, където нямало въоръжени дейности, и разгласи страната за " васал ".
Още тогава министър председателят Кирил Петков го попита: " Като сте подобен мъж, не сте в Одеса да водите автобусите и да спасявате българите, а се упражнявате в реторика? ".
Публикуваме цялото писмо на Иглика Трифонова:
" Господине, Костадинов,
Бездарните спектакли, които устройвате от трибуната на националното заседание, възмущават хиляди, хиляди българи, вярвайте. През последните години се нагледахме и наслушахме на водачи на партии, влезнали на косъм в Народното събрание, държащи се невъзпитано, неприемливо, брутално и предлагащи вместо хрумвания, някакви кавги и не напълно довършени мисли. Но, би трябвало да признаем, вие блестите сред тях с особена бляскавост.
Престанете да крещите, господине! Банално прочут факт е, че мъжете не крещят. Правят го хора, които мощно желаят да бъдат забележими, а нямат различен метод да го реализиран. Вибрациите от личните ви викове явно ви пречат да се концентрирайте и съобщавате неща, взаимно изключващи се и неразбираеми. Отваряте повече фрази, в сравнение с сте в положение да пандизите.
Твърдите, че в Одеса е безвредно, и като че ли съжалявате, че това е по този начин и в това време, със самочувствието на голям политически фактор, търсите отговорност от другите защо не спасяват повече хора.
Наистина господине, за какво не го извършите самичък?
Не хабете силата на държавното управление да се занимава с вас. Хората имат същински съществени задания сега. Въпреки неконтролируемия ви възторг, остава неразбираемо коя е вашата майка и вашия отец /?!!/, какъв брой майки и отци имате и коя е вашата татковина? Имам плаха вяра, че вие си знаете. Но това сега няма никакво значение. Едва ли някой логичен човек би се занимавал с вас до 24 февруари, само че СЕГА Е ДРУГО.
Прозрачно ясно е какво правите сега. Набирате бъдещи гласоподаватели, без значение какви и без значение на каква цена. Това, че го вършиме по време на война, няма хуманно опрощение. Това е политическо мародерство.
Сега хора като вас зареждат с гориво страстите на френетичните русофили, които за голямо, историческо страдание не се интересуват от обстоятелствата, от смисъла, а се движат на крилете на някаква стихийна екзалтираност и се усещат като хора с две майки, с две родини и част от някаква богоизбрана славянска общественост, каквото и да значи това.
Питам се какво си мислят тези русофили в този момент? В тяхната теория допустимо ли славянин да атакува и убива славянин? Явно, да.
Крясъците на хора като вас, господине, могат да бъдат представени и употребявани от пропагандната машина на Путин, която е не по малко токсична от нуклеарните му ракети. Знаете това, нали? В последна сметка, хора като вас, вършат Путин вероятен. Вие сте един печален и безнадежден образец за БАНАЛНОСТТА НА ЗЛОТО, както Хана Аренд го е нарекла в забележителната си книга „ Айхман в Йерусалим “. Едва ли ще я прочетете.
В един, разстрелван от вашите кумири през днешния ден, свят на демокрацията и справедливостта, бих желала да ви видя по какъв начин обяснявате на околните на украинците, които умират всяка минута върху личната си земя, безумната си мотивация да крещите по този начин.
Бих желала да ви видя очи в очи и с съветските майки, които към този момент получават синовете си в оловни ковчези… За Бога, спрете да крещите, господине! Замълчете. А в случай че нямате човешкия инстинкт и първичната мъдрост да го сторите, говорете безшумно ".
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ